Твоето изкуство не ме интересува

Изкуството е нещо, което би трябвало да носи наслада. 

До голяма степен зависи от личните предпочитания на човека. Hа практика обаче става друго.

Събирайки моите наблюдения, стигнах до следното заключение: изкуството е нещо шантаво, тъпо и скучно. За да бъдеш творец, трябва някой известен критик да те признае и то почти винаги след като си умрял. Нямаш право на лично мнение, т.е. не можеш да определиш една творба като изкуство – това е право само на най-прочутите сноби.

Щом стигнах до такова заключение, мога с чиста съвест да заявя: 
не ми пука за вашето изкуство!
За мен е важно само моето лично мнение.

Години наред никой не признава даден художник, но щом умре, изведнъж става велик. Трагикомично!  След смъртта му картините са същите. Тогава има ли промяна? Hе.  Само показва колко относително е всичко, включително в изкуството.

Щеше ли да е толкова провъзнасяна Петя Дубарова, ако не бе умряла млада? Не вярвам. А смъртта няма никаква връзка с качеството на стиховете. Значи е невъзможно да стане велика само заради ранната си кончина. Обаче точно това е причината за издигането й на пиедестал.

Надежда Захариева е всепризнато име. До момента, когато нейни стихове станаха поп фолк парчета. Тогава изведнъж същите прехвалени  куплети  се оказаха пошлост.

Е, как да не се смея на смахнатите ви критерии за изкуството? Критиците ли да слушам? Tочно те са последните, които имат право на мнение. Изкуството се усеща със сетива дадени по рождение. Tо не се учи. Даже обратното – колкото повече учиш, толкова по-малко го усещаш.

Преди години известен кинокритик препоръчваше всевъзможни тъпотии от големия  екран, но “Mеждузвездна война” бе оценил с “не е загуба, ако го пропуснеш”. Как да повярвам на такъв осакатен откъм сетива човек?

“Междузвездна война” промени генерално филмовата индустрия и може да бъде сравняван по значение единствено със самото създаване на киното. Няма как да бъде поставен в един кюп с който и да било друг филм.

А онзи критик си позволява да му дава отрицателна оценка! Ало, вуйо, какво ти разбира кратуната от кино? Къде си ти, къде е Джордж Лукас? Той може да оценява теб, но ти него – не.

Не ми пука за мнението на духовно осакатените хора. Tе имат тяхно изкуство, а аз си имам мое.